23 нояб. 2011 г., 12:30

Не си отивай 

  Поэзия » Любовная
1352 0 11

Не си отивай

 

Защо със нож сърцето ми убиваш?

Защо рушиш ти таз любов гореща?

Ръждясал гвоздей в раната забиваш

и храниш с кръв раздялата зловеща.

 

Отново пак със теб да бъда искам,

за да се любим безпределно до захлас

и обич в нашите души да плиска

във този огнено-горещ съдбовен час.

 

Ела при мен, ще чакам до полуда,

ще галя с трепет нежно твоите гърди,

ще вляза в теб с неистова възбуда

и ще се слеем във безкрайни дълбини.

 

Във ритъм зноен пламъци се движат,

телата ни обхващат и разкъсват с бяс,

в копнеж изгарящ, бавно те се нижат

със страстен танц избухват взривно във екстаз...

 

Целувам те и с устни пия ти сълзите,

превърнали се в бистра утринна роса,

поглеждам те с любовен унес във очите,                                     

докосвам те по кадифената коса.

 

И спри се ти, почакай, потърси ме

преди да тръгнеш в тъмен мрак.  

Спомни си, не забравяй мойто име,            

върни се ти при мене пак.

 

Даниел Авдала

© Даниел Авдала Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодаря !
  • Благодяря ти за топлите думи!
  • Силлно и разтърсващо, във мен накара всичко да крещи, защо ли трябва пак от тези думи, душата пак да страда и скърби.
    "Защо със нож сърцето ми убиваш?
    Защо рушиш ти таз любов гореща?"
    Защо ли отговора не намираме навреме ,
    СТРАХОТНО Е
  • Благодаря ти сърдечно за съвета! На теория е лесно...
  • Я по-добре вземи, че запей и скръбта ще си иде!Пей, пей, пей...Изпитано лекарство!
  • Благодаря ти, Ваня, като че ли в момента имам нужда от топли думи.
  • Излияние на душата в стих! Поздрави за това!
  • Благодаря ти, Антоане! Стихотворението е много лично, написах го тази нощ за 20 мин. на един дъх, защото имам конкретен повод, отправено е към определена личност, на която го изпратих. Не съм мислил да го пускам тук, днес спонтанно реших, така че изразните средства са плод на мои преживявания и са употребени взависимост от определено чувство. Не мисля, че описанието е прекалено натуралистично за публиката тук.
  • Здравейте, Елина и Огняне! Благодаря ви! Исках само да кажа, че това, което пиша, винаги го изстрадвам и преживявам, влагам истинско чувство, не е художествена измислица или игра на думи и настроения. За създаването на всяко мое стихотворение винаги има конкретен повод в живота ми.
  • Силни чувства!...
    Мъжът трябва да казва нещата с имената им...
    Харесах стиха ти, Даниел!
    Вдъхновен ден ти желая!
  • Доста изразно произведение!Хареса ми!
Предложения
: ??:??