Не си отивай
Не си отивай
Защо със нож сърцето ми убиваш?
Защо рушиш ти таз любов гореща?
Ръждясал гвоздей в раната забиваш
и храниш с кръв раздялата зловеща.
Отново пак със теб да бъда искам,
за да се любим безпределно до захлас
и обич в нашите души да плиска
във този огнено-горещ съдбовен час.
Ела при мен, ще чакам до полуда,
ще галя с трепет нежно твоите гърди,
ще вляза в теб с неистова възбуда
и ще се слеем във безкрайни дълбини.
Във ритъм зноен пламъци се движат,
телата ни обхващат и разкъсват с бяс,
в копнеж изгарящ, бавно те се нижат
със страстен танц избухват взривно във екстаз...
Целувам те и с устни пия ти сълзите,
превърнали се в бистра утринна роса,
поглеждам те с любовен унес във очите,
докосвам те по кадифената коса.
И спри се ти, почакай, потърси ме
преди да тръгнеш в тъмен мрак.
Спомни си, не забравяй мойто име,
върни се ти при мене пак.
Даниел Авдала
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Даниел Авдала Все права защищены
