Не си отивай
Не си отивай
Защо със нож сърцето ми убиваш?
Защо рушиш ти таз любов гореща?
Ръждясал гвоздей в раната забиваш
и храниш с кръв раздялата зловеща.
Отново пак със теб да бъда искам,
за да се любим безпределно до захлас
и обич в нашите души да плиска
във този огнено-горещ съдбовен час.
Ела при мен, ще чакам до полуда,
ще галя с трепет нежно твоите гърди,
ще вляза в теб с неистова възбуда
и ще се слеем във безкрайни дълбини.
Във ритъм зноен пламъци се движат,
телата ни обхващат и разкъсват с бяс,
в копнеж изгарящ, бавно те се нижат
със страстен танц избухват взривно във екстаз...
Целувам те и с устни пия ти сълзите,
превърнали се в бистра утринна роса,
поглеждам те с любовен унес във очите,
докосвам те по кадифената коса.
И спри се ти, почакай, потърси ме
преди да тръгнеш в тъмен мрак.
Спомни си, не забравяй мойто име,
върни се ти при мене пак.
Даниел Авдала
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Даниел Авдала Всички права запазени
