Не си отивай без с ръка,
да си загребал с шепа от земята...
Не си отивай, ей така -
сянка чезнеща в мъглата.
Шепа пръст вземи, пусни я
през пръстите да изтече като река,
към купчинката наведи се, целуни я,
ще станем всички пак земя.
Не си отивай ей така,
преди да си поседнал край морето,
преди да си погалил в тишина
вълните, и да си видял в небето ...