Не си отивай без с ръка,

да си загребал с шепа от земята...

Не си отивай, ей така -

сянка чезнеща в мъглата.

Шепа пръст вземи, пусни я

през пръстите да изтече като река,

към купчинката наведи се, целуни я,

ще станем всички пак земя.

Не си отивай ей така,

преди да си поседнал край морето,

преди да си погалил в тишина

вълните, и да си видял в небето

изгрева на огненото слънце.

Не си отивай ей така,

преди да си простил на всеки,

отвори юмрука във ръка,

направи през преспите пътеки!

За да минат другите след теб,

от нас са другите по-важни!

Нека и сърцата ни от лед

да се стопят, тогава ние, снажни,

ще се изправим, ще поемем към безкрая,

без товар в душите, с огън негорящ,

не онзи огън в ада, но във рая,

превърщащ слепия във зрящ..

Но докато имаш още сили,

не си отивай неразбран,

преди на тебе да са ти простили,

преди юмрукът им да стане длан.