2 мар. 2024 г., 13:00

Не си сама

381 0 0

Здравей мила моя,
 

знам,
че понякога си мислиш,
че не си перфектна,
че не си достатъчна..

Казва ти се колко нямаш,
колко си мъничка в света,
колко слаба си да покажеш сила
Знам, мила моя.
Знам, че понякога сърцето ти се чупи на две.
Знам,
че сълзите от очите ти
падат като капки дъжд,
когато си сама.
Знам.
Виждам те в огледалото си.
Виждам раните,
които някои оставиха.
Виждам и тези,
които ги направиха още по големи.
Виждам те в моите очи.
Виждам.
Виждам слабостта ти.
Виждам и колко си силна всъщност.
Виждам, мила моя.
Мечтите ти.
Нежността ти.
Блясъкът в очите ти.
Невинността ти в детските очи.
Надеждата им.
Обичта ти.
Пътешестваш в нечии студени очи
и търсиш топлина в снежинките,
които се трупат върху косата ти.
Даваш топлината си
и в замяна замръзваш за хора,
които не знаят как да горят.
Те не могат да горят.
Защо ли?
Не можеш да очакваш да те стопли човек,
който никога не е правил огнище.
Не е събирал съчките една по една.
Не се е борил,
не е молил.
А ти?
Ти даде всичко.
И на каква цена?
За кого?
Какво получи?
Знаем отговорите.
И аз и ти.
И все така нещо вътре в нас ни казва:
"може би"

едно женско сърце,
готово да прости
хиляди пъти на един "безгрешен мъж"
хилядите грешки,
за една заблудена обич
За да разбереш, мила моя...

че не си сама.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Симона Венкова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...