Не си близнак
със нищетата,
а нежен знак
от небесата.
Не може мрак,
ни самотата,
да бъдат пак
зли от съдбата.
В нощта маяк,
сред тъмнината -
звезди рояк
бдят над душата.
Не си близнак
със нищетата,
а нежен знак
от небесата.
И няма как -
о, красотата
да тъне в зрак
и без мечтата,
че в тебе маг
на чудесата
живее благ
със жар богата.
Не си близнак
със нищетата,
а нежен знак
от небесата.
Светът е драг
щом топлината
в сияен бряг
спре в миг тъгата.
И лед, и сняг
топиш с позлата.
Пред твоя праг
цъфтят цветята.
Не си близнак
със нищетата,
а нежен знак
от небесата.
© Асенчо Грудев Все права защищены