18 мая 2014 г., 13:32

Не си заслужава

466 0 0

На тази държава

аз няма какво да дължа.

Пари тя ми дава,

но ми отнема душа.

 

Колко ли пулса

ненужно удряха в мен?

Житейските трусове

са всеки започнал ден.

 

Навивах се видно -

и утре дано издържа.

България свидна,

към нея ме тегли кръвта.

 

Там Пирин и Рила,

и моето Черно море,

ме пълнят със сила,

там имам душа и сърце.

 

А в тази държава,

в тази студена страна,

не си заслужава

да спра да сънувам дома.

 

 

 

 

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Валентин Йорданов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...