viktoar (Виктория Стоянова)
65 1044
26 апр. 2009 г., 13:03

Не сме 

  Поэзия
797 0 7

Отново сама

Тръгвам по пътя

Чаках те дълго

А ти не дойде дори сутринта

Ясно ми стана

Ние не сме а

Исках да бъдем...

Едното за сметка на другото е

© Виктория Стоянова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Натъжи ме твоето отчаяние.Заслужаваш обич и аз ти я пожелавам!Дано!
  • понякога...
    тъжен и хубав стих...Виктория.
  • Да филма ме вдъхнови , благодаря ти!Твоят стих също много ми хареса, поздравчета
  • Еххх, благодарско на всички, Светле както винаги си неотразима, Танче-хич не знам какво щях да правя без тебе в тоя сайт ..Нели, пътят е по-важен от целта, крачките са това което истински значи нещо, Наде..природата винаги балансира някак
  • Крачим напред!! Сами или с други !! Просто хора..

    http://otkrovenia.com/main.php?action=show&id=164479
  • Отново куфар напълни с надежди!
    Тръгвай! Пътешествие те чака вън.
    Лошото дори през рамо не поглеждай!
    Южен вятър вика те. Бъди във нечий сън.
    Бавно притвори вратата на вагона.
    Още миг и влакът тръгва...
    Виж как може да лети!Вики,
    Любовта ще чака на перона
    или... в следващия стих.
  • Не - забрави тефтера със сметките, Вики Има и други утрини... и вечери...!
    От тая миниатюра прозира нежно-копнежната ти душа!Бъди!
Предложения
: ??:??