Не сме осъдени
Валят снежинките. Навяват спомени.
И в тях е хубаво. Щастливо-песенно.
Живяхме влюбено. Напи ми стомните
и цвят в градината разцъфна в преспите.
Спасихме лятото. Изгря в очите ни.
Мечтите кацаха с крила на гълъби.
Но виждам знаците. Не сме изпитали
до днес обратите на черни мълнии.
Не сме осъмнали. Пази си сянката.
Животът винаги изпитва силните.
Валят снежинките с дъха на ангели,
но дебне тъмното с ръце мастилени.
Защото сенките на общи сънища
лежат в ръцете ни и нижат бъдеще.
Дъхът ти светеше преди разсънване.
Вали спасение... Не сме осъдени!
Цвета Иванова
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Цвета Иванова Все права защищены
