11.01.2017 г., 19:39 ч.

Не сме осъдени 

  Поезия
362 4 13


Валят снежинките. Навяват спомени.
И в тях е хубаво. Щастливо-песенно.
Живяхме влюбено. Напи ми стомните
и цвят в градината разцъфна в преспите.

 

Спасихме лятото. Изгря в очите ни.
Мечтите кацаха с крила на гълъби.
Но виждам знаците. Не сме изпитали
до днес обратите на черни мълнии.

 

Не сме осъмнали. Пази си сянката.
Животът винаги изпитва силните.
Валят снежинките с дъха на ангели,
но дебне тъмното с ръце мастилени.

 

Защото сенките на общи сънища
лежат в ръцете ни и нижат бъдеще.
Дъхът ти светеше преди разсънване.
Вали спасение... Не сме осъдени!

 

Цвета Иванова

© Цвета Иванова Всички права запазени

Коментари
Моля, влезте с профила си, за да може да коментирате и гласувате.
Предложения
: ??:??