Не сме осъдени
Валят снежинките. Навяват спомени.
И в тях е хубаво. Щастливо-песенно.
Живяхме влюбено. Напи ми стомните
и цвят в градината разцъфна в преспите.
Спасихме лятото. Изгря в очите ни.
Мечтите кацаха с крила на гълъби.
Но виждам знаците. Не сме изпитали
до днес обратите на черни мълнии.
Не сме осъмнали. Пази си сянката.
Животът винаги изпитва силните.
Валят снежинките с дъха на ангели,
но дебне тъмното с ръце мастилени.
Защото сенките на общи сънища
лежат в ръцете ни и нижат бъдеще.
Дъхът ти светеше преди разсънване.
Вали спасение... Не сме осъдени!
Цвета Иванова
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Цвета Иванова Всички права запазени
