24 нояб. 2007 г., 11:15

Не спира...

Поэзия » Другая

1.5K 0 22

Защо ли плодовете забранени
толкоз сладки са,
когато искам
да се уединя?!
И чувствата неизживяни -
толкоз нежни?!
Стремеж
към мимолетие ли е
това,
което ме привлича?
Разпада се
със сили центробежни
то -
в мига,
когато
го
поискам...
За бъдно съвършенство
моето сърце копнее -
ала
страстта

във бездна от миражи

ме повлича...
В екстаз.
Без глас,
душата ми

тъгува,

но винаги -
във мен остава

мъничка искра...
Една играчка детска,
с въртящата се отгоре балеринка,

която -
в свойта приказна мелодия -

не спира

и не спира

да танцува.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

vitaniya (Таня Цветанова)

във мен остава
мъничка искра...

!!! Тя огрява...

2008-02-05T19:43:24+02:00
akademika (Цветан Павлов)

Отровните плодове никой не ги забранява, но ги искат само злодеите, а само най-сладките са забранени, защото не стигат за всички, но всички ги искаме, за да бъдем човеци. Остава ни само чистата искрица, която трябва да пазим от пресищане. Поздрав!!!

2007-12-25T20:46:25+02:00
Vrabcheto (Кирил Бачев)

Благодаря ви -за милите думи и за мъничката капчица катран , която някой анонимно е сложил в оценяването...
Вдъхновение за всички ви!!!

2007-12-08T11:30:51+02:00
Индиана (Криси)

Прочетох голяма част от последните ти стихове (някои бях чела) и съм без думи пред таланта ти...!!!
Продължавай да ни радваш!

2007-12-06T11:19:48+02:00
i2na (Инна)

Прекрасен стих!Дано малките искрици никога не угасват-не са ли те именно жаждата за живот?
Поздрави!

2007-12-05T17:57:15+02:00