Не спира...
Защо ли плодовете забранени
толкоз сладки са,
когато искам
да се уединя?!
И чувствата неизживяни -
толкоз нежни?!
Стремеж
към мимолетие ли е
това,
което ме привлича?
Разпада се
със сили центробежни
то -
в мига,
когато
го
поискам...
За бъдно съвършенство
моето сърце копнее -
ала
страстта
във бездна от миражи
ме повлича...
В екстаз.
Без глас,
душата ми
тъгува,
но винаги -
във мен остава
мъничка искра...
Една играчка детска,
с въртящата се отгоре балеринка,
която -
в свойта приказна мелодия -
не спира
и не спира
да танцува.
© Кирил Бачев All rights reserved.
