Nov 24, 2007, 11:15 AM

Не спира...

Poetry » Other

1.5K 0 22

Защо ли плодовете забранени
толкоз сладки са,
когато искам
да се уединя?!
И чувствата неизживяни -
толкоз нежни?!
Стремеж
към мимолетие ли е
това,
което ме привлича?
Разпада се
със сили центробежни
то -
в мига,
когато
го
поискам...
За бъдно съвършенство
моето сърце копнее -
ала
страстта

във бездна от миражи

ме повлича...
В екстаз.
Без глас,
душата ми

тъгува,

но винаги -
във мен остава

мъничка искра...
Една играчка детска,
с въртящата се отгоре балеринка,

която -
в свойта приказна мелодия -

не спира

и не спира

да танцува.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

Comments

vitaniya (Таня Цветанова)

във мен остава
мъничка искра...

!!! Тя огрява...

2008-02-05T19:43:24+02:00
akademika (Цветан Павлов)

Отровните плодове никой не ги забранява, но ги искат само злодеите, а само най-сладките са забранени, защото не стигат за всички, но всички ги искаме, за да бъдем човеци. Остава ни само чистата искрица, която трябва да пазим от пресищане. Поздрав!!!

2007-12-25T20:46:25+02:00
Vrabcheto (Кирил Бачев)

Благодаря ви -за милите думи и за мъничката капчица катран , която някой анонимно е сложил в оценяването...
Вдъхновение за всички ви!!!

2007-12-08T11:30:51+02:00
Индиана (Криси)

Прочетох голяма част от последните ти стихове (някои бях чела) и съм без думи пред таланта ти...!!!
Продължавай да ни радваш!

2007-12-06T11:19:48+02:00
i2na (Инна)

Прекрасен стих!Дано малките искрици никога не угасват-не са ли те именно жаждата за живот?
Поздрави!

2007-12-05T17:57:15+02:00

Editor's choice

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Poetry 5.1K 5.0

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Poetry 4.3K 5.0

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Poetry 4.6K 5.0

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Poetry 4.2K 5.0

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Poetry 5.7K 5.0

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Poetry 4.9K 5.0