13 мая 2008 г., 18:04

Не спирай 

  Поэзия » Любовная
736 0 9

Недей! Не докосвай с пръсти душата ми!

Не изгаряй ръцете ми с твойте ръце!

След теб се превръщам в хиляди атоми

и цялата ставам само сърце.

 

Недей да се губиш в очите ми, моля те!

Недей ме превръща във пепел и дим!

Недей да ми носиш разцъфнали пролети -

после едва ли ще си го простим.

 

Недей да превръщаш в терзание дните ми,

че съм грешна и слаба! А когато разбрах,

че са здрави крилете ми, будни мечтите ми,

аз тогава родих се! И тогава умрях.

 

 

За бога! Не спирай да докосваш душата ми!

Във всяка пепел искрица остава.

Все така ме превръщай в прашинки и атоми,

но не спирай! Каквото да става!

© Миглена Цветкова Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Поздравявам те! Много хубаво пишеш! Продължавай все така!
  • страхотен стих!!!
  • Много хубаво...много!
    с обич, Миглена.
  • Стих, излязъл от душата!
    браво!
  • Прекрасно е!Какво друго да кажа...
  • уауууууу
    страхотно е!!!!!!!!
  • Хей, Меги, страхотен стих! Изпепеляващ! Много, страшно много ми хареса! И тази противоречивост в първата и последната строфа... Толкова е истински и въздействащ стихът ти! Поздравления, Меги!
    Силно ме впечатли! Ще чакам още стихове и ще чета с удоволствие!
  • За бога! Не спирай да докосваш душата ми!
    Във всяка пепел искрица остава.
    Все така ме превръщай в прашинки и атоми,
    но не спирай! Каквото да става!
    Този стих ме остави без дъх!
  • Майко,мила!Страшно добър стих!Направо се разтопих,докато четях!Прегръдки,мила Маги!
Предложения
: ??:??