Не спирай
Недей! Не докосвай с пръсти душата ми!
Не изгаряй ръцете ми с твойте ръце!
След теб се превръщам в хиляди атоми
и цялата ставам само сърце.
Недей да се губиш в очите ми, моля те!
Недей ме превръща във пепел и дим!
Недей да ми носиш разцъфнали пролети -
после едва ли ще си го простим.
Недей да превръщаш в терзание дните ми,
че съм грешна и слаба! А когато разбрах,
че са здрави крилете ми, будни мечтите ми,
аз тогава родих се! И тогава умрях.
За бога! Не спирай да докосваш душата ми!
Във всяка пепел искрица остава.
Все така ме превръщай в прашинки и атоми,
но не спирай! Каквото да става!
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Миглена Цветкова Всички права запазени
