25 апр. 2007 г., 21:11

Не спирай да ми казваш

714 0 3
Да, ти ме обичаш!
Каза ми го за стотен,
не, за хиляда и първи път.
Не, аз не се обиждам.
А слагам думите ти в специален кът.
Те са нещо свещено.
Като любовта.
Издигат ме доста високо.
Поставят ме на пиадестал.
А  аз се чувтвам необикновена.
Специална, красива жена.
Да, ти ме обичаш.
Не спирай да ми казваш това!
Благодаря ти!
Ето, станаха хиляда и два!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ванина Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...