25 abr 2007, 21:11

Не спирай да ми казваш

  Poesía
712 0 3
Да, ти ме обичаш!
Каза ми го за стотен,
не, за хиляда и първи път.
Не, аз не се обиждам.
А слагам думите ти в специален кът.
Те са нещо свещено.
Като любовта.
Издигат ме доста високо.
Поставят ме на пиадестал.
А  аз се чувтвам необикновена.
Специална, красива жена.
Да, ти ме обичаш.
Не спирай да ми казваш това!
Благодаря ти!
Ето, станаха хиляда и два!

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Ванина Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

Selección del editor

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...