19 июл. 2017 г., 00:07

Не споделени мълчания 

  Поэзия » Другая
305 0 3

Премълчавах много думи

във живота си до днеска.

Страдах аз от лоши друми,

стекли се по моя грешка.

 

С делниците си нагълтвах

тъжната несправедливост.

С неохота я преглътвах

мъжката си досетливост.

 

И в минути на покруса

идеше ми да извикам

и гласът ми да раздруса

този, който го повикам.

 

В изблици на недоволство

бях готов и да се жертвам...

Не мечтаех за охолство –

исках с радост да си светвам.

 

Тъй мълчания натрупах...

В пътя вятърът ме носи.

Вече жабите изхрупах

и живея без въпроси.

© Никола Апостолов Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??