Не споделени мълчания
Премълчавах много думи
във живота си до днеска.
Страдах аз от лоши друми,
стекли се по моя грешка.
С делниците си нагълтвах
тъжната несправедливост.
С неохота я преглътвах
мъжката си досетливост.
И в минути на покруса
идеше ми да извикам
и гласът ми да раздруса
този, който го повикам.
В изблици на недоволство
бях готов и да се жертвам...
Не мечтаех за охолство –
исках с радост да си светвам.
Тъй мълчания натрупах...
В пътя вятърът ме носи.
Вече жабите изхрупах
и живея без въпроси.
© Никола Апостолов All rights reserved.
