Jul 19, 2017, 12:07 AM

Не споделени мълчания 

  Poetry » Other
306 0 3

Премълчавах много думи

във живота си до днеска.

Страдах аз от лоши друми,

стекли се по моя грешка.

 

С делниците си нагълтвах

тъжната несправедливост.

С неохота я преглътвах

мъжката си досетливост.

 

И в минути на покруса

идеше ми да извикам

и гласът ми да раздруса

този, който го повикам.

 

В изблици на недоволство

бях готов и да се жертвам...

Не мечтаех за охолство –

исках с радост да си светвам.

 

Тъй мълчания натрупах...

В пътя вятърът ме носи.

Вече жабите изхрупах

и живея без въпроси.

© Никола Апостолов All rights reserved.

Comments
Please sign in with your account so you can comment and vote.
Random works
: ??:??