10 окт. 2018 г., 02:01

(Не)споделено

948 0 1

(Не)споделено

 

Да красиво е, силно е, ясно е
как се гледаме. Непроменено е.
Хем е истинско, хем е измислено.
Скъпо струва ни че забранено е.

 

Как е нежно когато докосваме, 
как пО лудост, когато се спираме.
Да се мислим обаче започнем ли
няма мярка, непреодолимо е. 

 

Най е искрено като говорим си
и фалшиво е само мълчането.
А очите и устните борят се
да не шепнат за неизживяното.
 
Фантастично ли е че се искаме?
Нереално ли, лошо скроено ли?
Като срещнем се двама във мислите
аз го чувствам, предопределено е .

 

Но наяве сурова е сметката,
думата ти на друга дарена е.
Помежду ни и болка да имаме,
обещай ми, че несподелена е. 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ива Милорадова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...