(Не)споделено
(Не)споделено
Да красиво е, силно е, ясно е
как се гледаме. Непроменено е.
Хем е истинско, хем е измислено.
Скъпо струва ни че забранено е.
Как е нежно когато докосваме,
как пО лудост, когато се спираме.
Да се мислим обаче започнем ли
няма мярка, непреодолимо е.
Най е искрено като говорим си
и фалшиво е само мълчането.
А очите и устните борят се
да не шепнат за неизживяното.
Фантастично ли е че се искаме?
Нереално ли, лошо скроено ли?
Като срещнем се двама във мислите
аз го чувствам, предопределено е .
Но наяве сурова е сметката,
думата ти на друга дарена е.
Помежду ни и болка да имаме,
обещай ми, че несподелена е.
© Ива Милорадова All rights reserved.
