(Не)споделено

Да красиво е, силно е, ясно е
как се гледаме. Непроменено е.
Хем е истинско, хем е измислено.
Скъпо струва ни че забранено е.

Как е нежно когато докосваме, 
как пО лудост, когато се спираме.
Да се мислим обаче започнем ли
няма мярка, непреодолимо е. 

Най е искрено като говорим си
и фалшиво е само мълчането.
А очите и устните борят се
да не шепнат за неизживяното.
 
Фантастично ли е че се искаме?
Нереално ли, лошо скроено ли?
Като срещнем се двама във мислите
аз го чувствам, предопределено е .

Но наяве сурова е сметката,
думата ти на друга дарена е.
Помежду ни и болка да имаме,
обещай ми, че несподелена е.