8 февр. 2017 г., 09:07  

Не става? Да?

482 2 4

Не става? Да?
Прати го в коша!
Така е то 
с умрели истини!
Почти като
тела разложени,
наплюти
от мухите бисерни.
Така е, с избуели думи.
Те нямат цвят.
По-скоро – тръни.
По-скоро – троскоти и шума,
увяхнала във младостта ни.
Така е, с наторени
долища,
в които в сън
без теб

съм скитала.
Сега съм тук. 
Не помня болка.
Не помня как
се пишат стихове.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Павлина Гатева Все права защищены

Публикувано във в-к Уикенд 31 март-6 април 2018.

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...