Не става? Да?
Прати го в коша!
Така е то
с умрели истини!
Почти като
тела разложени,
наплюти
от мухите бисерни.
Така е, с избуели думи.
Те нямат цвят.
По-скоро – тръни.
По-скоро – троскоти и шума,
увяхнала във младостта ни.
Така е, с наторени
долища,
в които в сън
без теб
съм скитала.
Сега съм тук.
Не помня болка.
Не помня как
се пишат стихове.
© Павлина Гатева All rights reserved.
argonyk
Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
nikikomedvenska
Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...
paloma66
Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
