Не става? Да?
Прати го в коша!
Така е то
с умрели истини!
Почти като
тела разложени,
наплюти
от мухите бисерни.
Така е, с избуели думи.
Те нямат цвят.
По-скоро – тръни.
По-скоро – троскоти и шума,
увяхнала във младостта ни.
Така е, с наторени
долища,
в които в сън
без теб
съм скитала.
Сега съм тук.
Не помня болка.
Не помня как
се пишат стихове.
© Павлина Гатева All rights reserved.
Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...
imperfect
Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...
Alex.Malkata
Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
voda
Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...
askme
Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
