Не става? Да?
Не става? Да?
Прати го в коша!
Така е то
с умрели истини!
Почти като
тела разложени,
наплюти
от мухите бисерни.
Така е, с избуели думи.
Те нямат цвят.
По-скоро – тръни.
По-скоро – троскоти и шума,
увяхнала във младостта ни.
Така е, с наторени
долища,
в които в сън
без теб
съм скитала.
Сега съм тук.
Не помня болка.
Не помня как
се пишат стихове.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Павлина Гатева Всички права запазени
