Не сте сами, осъдени души, сред алчен и рекламен свят. Издъхват бляновете призори... Денят е бял от страх и власт...
Дали били сте... или не... в устата ви вкусът горчи на жертвите на пребледнели дни и слънцето навън обесено виси.
Едно небе, навсякъде тежи! Една душа за другите скърби! Ала в устата все горчи от страх и власт, от страх и власт, осъдени души, не сте сами, не сте сами!
Светът е с вас, светът е власт, продадени души! Куршумени води удавят смисъла, парите съвестта душат, вещаят орис зла, невиждана.
Умирам аз... Умираш ти... И те умират контролирано... Човекът, изроден в палач, избива в "мир" човешкото!
Те знаят как! Вървим във такт... ... в концлагера, гестапо е рeкламата. Чевръст палач... куршумен плач... Умирам аз... умираш ти... И свършва филмът - край на драмата!
Светът е власт, но не за вас, продадени души!
Не сте сами! Не сте сами! Осъдени души, от страх и власт, от страх и власт, във пребледнели дни...
Те знаят как!
Вървим във такт...
... в концлагера, гестапо е рeкламата.
Чевръст палач... куршумен плач...
Умирам аз... умираш ти...
И свършва филмът - край на драмата
Митко, изгубиха ми се думите след прочитите на този стих.
Харесвам реализма, такъв какъв то е, в твоите стихове.
Най-искрени поздравления.
Блокирането на рекламите (Ad Blocker) е в нарушение на правилата за ползване на платформата! Добавете сайта в списъка с изключения във Вашия Ad blocker!
Може да избегнете показването на рекламите, като направите дарение и получите статут на ВИП потребител/Автор ПЛЮС.
Поздрав за стиха!