9 мая 2007 г., 09:17

Не сте сами

1.1K 0 7
Не сте сами, осъдени души,
сред алчен и рекламен свят.
Издъхват бляновете призори...
Денят е бял от страх и власт...

Дали били сте... или не...
в устата ви вкусът горчи
на жертвите на пребледнели дни
и слънцето навън обесено виси.

Едно небе, навсякъде тежи!
Една душа за другите скърби!
Ала в устата все горчи
от страх и власт, от страх и власт,
осъдени души,
не сте сами,
не сте сами!

Светът е с вас,
светът е власт,
продадени души!
Куршумени води удавят смисъла,
парите съвестта душат,
вещаят орис зла, невиждана.

Умирам аз...
Умираш ти...
И те умират контролирано...
Човекът, изроден в палач,
избива в "мир" човешкото!

Те знаят как!
Вървим във такт...
... в концлагера, гестапо е рeкламата.
Чевръст палач... куршумен плач...
Умирам аз... умираш ти...
И свършва филмът - край на драмата!

Светът е власт,
но не за вас,
продадени души!

Не сте сами!
Не сте сами!
Осъдени души,
от страх и власт,
от страх и власт,
във пребледнели дни...

Не сте сами!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Димитър Ганчев Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Наистина,не са сами!
    Поздрав за стиха!
  • Злати, благодаря!
    Благодаря ви Пламене, Велине!
    Поздрави!
  • Те знаят как!
    Вървим във такт...
    ... в концлагера, гестапо е рeкламата.
    Чевръст палач... куршумен плач...
    Умирам аз... умираш ти...
    И свършва филмът - край на драмата

    Митко, изгубиха ми се думите след прочитите на този стих.
    Харесвам реализма, такъв какъв то е, в твоите стихове.
    Най-искрени поздравления.
  • Не, те не са сами!!!
    Поздрави за силния стих!
  • За стихът ще кажа, че е много силен и те поздравявам!!!

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...