May 9, 2007, 9:17 AM

Не сте сами

  Poetry
1.1K 0 7
Не сте сами, осъдени души,
сред алчен и рекламен свят.
Издъхват бляновете призори...
Денят е бял от страх и власт...

Дали били сте... или не...
в устата ви вкусът горчи
на жертвите на пребледнели дни
и слънцето навън обесено виси.

Едно небе, навсякъде тежи!
Една душа за другите скърби!
Ала в устата все горчи
от страх и власт, от страх и власт,
осъдени души,
не сте сами,
не сте сами!

Светът е с вас,
светът е власт,
продадени души!
Куршумени води удавят смисъла,
парите съвестта душат,
вещаят орис зла, невиждана.

Умирам аз...
Умираш ти...
И те умират контролирано...
Човекът, изроден в палач,
избива в "мир" човешкото!

Те знаят как!
Вървим във такт...
... в концлагера, гестапо е рeкламата.
Чевръст палач... куршумен плач...
Умирам аз... умираш ти...
И свършва филмът - край на драмата!

Светът е власт,
но не за вас,
продадени души!

Не сте сами!
Не сте сами!
Осъдени души,
от страх и власт,
от страх и власт,
във пребледнели дни...

Не сте сами!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитър Ганчев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Наистина,не са сами!
    Поздрав за стиха!
  • Злати, благодаря!
    Благодаря ви Пламене, Велине!
    Поздрави!
  • Те знаят как!
    Вървим във такт...
    ... в концлагера, гестапо е рeкламата.
    Чевръст палач... куршумен плач...
    Умирам аз... умираш ти...
    И свършва филмът - край на драмата

    Митко, изгубиха ми се думите след прочитите на този стих.
    Харесвам реализма, такъв какъв то е, в твоите стихове.
    Най-искрени поздравления.
  • Не, те не са сами!!!
    Поздрави за силния стих!
  • За стихът ще кажа, че е много силен и те поздравявам!!!

Editor's choice

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...