May 9, 2007, 9:17 AM

Не сте сами

  Poetry
1.1K 0 7
Не сте сами, осъдени души,
сред алчен и рекламен свят.
Издъхват бляновете призори...
Денят е бял от страх и власт...

Дали били сте... или не...
в устата ви вкусът горчи
на жертвите на пребледнели дни
и слънцето навън обесено виси.

Едно небе, навсякъде тежи!
Една душа за другите скърби!
Ала в устата все горчи
от страх и власт, от страх и власт,
осъдени души,
не сте сами,
не сте сами!

Светът е с вас,
светът е власт,
продадени души!
Куршумени води удавят смисъла,
парите съвестта душат,
вещаят орис зла, невиждана.

Умирам аз...
Умираш ти...
И те умират контролирано...
Човекът, изроден в палач,
избива в "мир" човешкото!

Те знаят как!
Вървим във такт...
... в концлагера, гестапо е рeкламата.
Чевръст палач... куршумен плач...
Умирам аз... умираш ти...
И свършва филмът - край на драмата!

Светът е власт,
но не за вас,
продадени души!

Не сте сами!
Не сте сами!
Осъдени души,
от страх и власт,
от страх и власт,
във пребледнели дни...

Не сте сами!

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Димитър Ганчев All rights reserved.

Comments

Comments

  • Наистина,не са сами!
    Поздрав за стиха!
  • Злати, благодаря!
    Благодаря ви Пламене, Велине!
    Поздрави!
  • Те знаят как!
    Вървим във такт...
    ... в концлагера, гестапо е рeкламата.
    Чевръст палач... куршумен плач...
    Умирам аз... умираш ти...
    И свършва филмът - край на драмата

    Митко, изгубиха ми се думите след прочитите на този стих.
    Харесвам реализма, такъв какъв то е, в твоите стихове.
    Най-искрени поздравления.
  • Не, те не са сами!!!
    Поздрави за силния стих!
  • За стихът ще кажа, че е много силен и те поздравявам!!!

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...