9.05.2007 г., 9:17

Не сте сами

1.1K 0 7
Не сте сами, осъдени души,
сред алчен и рекламен свят.
Издъхват бляновете призори...
Денят е бял от страх и власт...

Дали били сте... или не...
в устата ви вкусът горчи
на жертвите на пребледнели дни
и слънцето навън обесено виси.

Едно небе, навсякъде тежи!
Една душа за другите скърби!
Ала в устата все горчи
от страх и власт, от страх и власт,
осъдени души,
не сте сами,
не сте сами!

Светът е с вас,
светът е власт,
продадени души!
Куршумени води удавят смисъла,
парите съвестта душат,
вещаят орис зла, невиждана.

Умирам аз...
Умираш ти...
И те умират контролирано...
Човекът, изроден в палач,
избива в "мир" човешкото!

Те знаят как!
Вървим във такт...
... в концлагера, гестапо е рeкламата.
Чевръст палач... куршумен плач...
Умирам аз... умираш ти...
И свършва филмът - край на драмата!

Светът е власт,
но не за вас,
продадени души!

Не сте сами!
Не сте сами!
Осъдени души,
от страх и власт,
от страх и власт,
във пребледнели дни...

Не сте сами!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Димитър Ганчев Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Наистина,не са сами!
    Поздрав за стиха!
  • Злати, благодаря!
    Благодаря ви Пламене, Велине!
    Поздрави!
  • Те знаят как!
    Вървим във такт...
    ... в концлагера, гестапо е рeкламата.
    Чевръст палач... куршумен плач...
    Умирам аз... умираш ти...
    И свършва филмът - край на драмата

    Митко, изгубиха ми се думите след прочитите на този стих.
    Харесвам реализма, такъв какъв то е, в твоите стихове.
    Най-искрени поздравления.
  • Не, те не са сами!!!
    Поздрави за силния стих!
  • За стихът ще кажа, че е много силен и те поздравявам!!!

Избор на редактора

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Нека нямаш студени недели!

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...