Ангар (Ангел Чортов)
795 1871
6 апр. 2009 г., 09:00

Не стигнах на вселената до края 

  Поэзия » Философская
549 0 9

 

Замисляйки се

как да се прославя,

наместо у дома да се мотая,

реших достойна цел да си поставя:

да стигна на Вселената до края!

 

През телескоп

звездите разпилени

са сякаш че валуни от морени.

Какво ще ми

попречи да опитам:

наместо от скала върху скала -

ще скачам от звезда върху звезда!

 

Ще си отдъхвам 

на зелените планети,

със томче от любимите поети,

и, отморен, ще тръгвам пак на път.

Дерзай, Звездин - звездите те зоват!

 

 

Но искаш ли 

да стигнеш надалече,

не се лени, а тръгвай в път, човече!

След всеки ден

целта по-трудна става -

нали Вселената се разширява!

 

Планирах своя път и го поех!

 

Запас добър от знания си взех,

и още много нови научавах,

но все по-огорчен от тях оставах.

 

За жалост,

само в нашите мечти

далечното сияе и блести!

 

И ясните

комети звездочели,

в безбрежното пространство полетели,

не са платùна, злàто или мед,

а са от кал, от камъни и лед!

 

По тях

латинки златни не цъфтят,

усмивчици красиви не блестят,

не пеят зинки, не летят калинки.

Със равнодушен, с бездуховен хлад,

с космичен мраз навред бях срещан аз.

 

Накрая в плътна

черна дупка влязох,

прилепнах там и вече не излязох!

 

И формулирах следната поука:

 

"Възможностите ни

са със предел!

Не ни е достижима всяка цел!

 

Изхвърляй се,

бъхтù до изнемога -

все черна дупка ще ти бъде гроба!"

© Ангел Чортов Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??