Не стигнах на вселената до края
Замисляйки се
как да се прославя,
наместо у дома да се мотая,
реших достойна цел да си поставя:
да стигна на Вселената до края!
През телескоп
звездите разпилени
са сякаш че валуни от морени.
Какво ще ми
попречи да опитам:
наместо от скала върху скала -
ще скачам от звезда върху звезда!
Ще си отдъхвам
на зелените планети,
със томче от любимите поети,
и, отморен, ще тръгвам пак на път.
Дерзай, Звездин - звездите те зоват!
Но искаш ли
да стигнеш надалече,
не се лени, а тръгвай в път, човече!
След всеки ден
целта по-трудна става -
нали Вселената се разширява!
Планирах своя път и го поех!
Запас добър от знания си взех,
и още много нови научавах,
но все по-огорчен от тях оставах.
За жалост,
само в нашите мечти
далечното сияе и блести!
И ясните
комети звездочели,
в безбрежното пространство полетели,
не са платùна, злàто или мед,
а са от кал, от камъни и лед!
По тях
латинки златни не цъфтят,
усмивчици красиви не блестят,
не пеят зинки, не летят калинки.
Със равнодушен, с бездуховен хлад,
с космичен мраз навред бях срещан аз.
Накрая в плътна
черна дупка влязох,
прилепнах там и вече не излязох!
И формулирах следната поука:
"Възможностите ни
са със предел!
Не ни е достижима всяка цел!
Изхвърляй се,
бъхтù до изнемога -
все черна дупка ще ти бъде гроба!"
© Ангел Чортов All rights reserved.
