Индиана (Криси)
216 7914
5 янв. 2010 г., 18:50

Не стъпвай по моите стъпки... 

  Поэзия » Другая
2308 1 24

 

Не стъпвай по моите стъпки, сине.

Там е пълно със тръни и бурен…

Малко са хората, щом ги надминех,

да се усмихват на нрава ми буен. 

Много бяха тези, мили ми синко,

дето се чудеха вечер и сутрин,

какво въже да изплетат тънко,

та да ме видят болна, чумава.

Но и да паднех, синко, пак ставах.

И пак всекиго с добро гледах.

Не сторих зло никому, не пожелавах.

Само Бог молех за спасение.

За спасение, синко, на душите им.

от злоба и завист изпити, измъчени.

Не им е лесно, сине, вярвай ми.

От коя ли майка тъй са научени?…

Не слушай, сине, що ти хортувам.

Млад си, умен си, знаеш живота.

Напред върви, никой не псувай,

и му дръж здраво, сине, хомота.

© Криси Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
Предложения
: ??:??