Не стъпвай по моите стъпки...
Не стъпвай по моите стъпки, сине.
Там е пълно със тръни и бурен…
Малко са хората, щом ги надминех,
да се усмихват на нрава ми буен.
Много бяха тези, мили ми синко,
дето се чудеха вечер и сутрин,
какво въже да изплетат тънко,
та да ме видят болна, чумава.
Но и да паднех, синко, пак ставах.
И пак всекиго с добро гледах.
Не сторих зло никому, не пожелавах.
Само Бог молех за спасение.
За спасение, синко, на душите им.
от злоба и завист изпити, измъчени.
Не им е лесно, сине, вярвай ми.
От коя ли майка тъй са научени?…
Не слушай, сине, що ти хортувам.
Млад си, умен си, знаеш живота.
Напред върви, никой не псувай,
и му дръж здраво, сине, хомота.
© Криси All rights reserved.
