24 окт. 2012 г., 13:40

Не съм живуркал

545 0 2

В живота си до днес не съм живуркал
и винаги съм бил боец на страж,
с младежки хъс навсякъде се юрках,
събирал съм отвсякъде кураж!

Напрягал съм се все до изнимога...
Макар стотинки все да съм броил.
Но надявал съм се някога да мога 
на своята Съдба да стана мил!

Спремял съм се на всички да помагам!
И бях от туй аз удовлетворен...
Посрещаха ме хората на прага,
с надежда някаква те гледаха на мен!

На много радости не съм се радвал.
От лукса на живота бях лишен!
На мойта съвест  всичко съм докладвал!
И истински от туй аз бях блажен!

Човещината си аз исках да доказвам!
Каквото можех, всекиму съм дал!
Опазих се от общата зараза,
не съм бил за изтриване парцал!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Христо Славов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...