Не съм живуркал
В живота си до днес не съм живуркал
и винаги съм бил боец на страж,
с младежки хъс навсякъде се юрках,
събирал съм отвсякъде кураж!
Напрягал съм се все до изнимога...
Макар стотинки все да съм броил.
Но надявал съм се някога да мога
на своята Съдба да стана мил!
Спремял съм се на всички да помагам!
И бях от туй аз удовлетворен...
Посрещаха ме хората на прага,
с надежда някаква те гледаха на мен!
На много радости не съм се радвал.
От лукса на живота бях лишен!
На мойта съвест всичко съм докладвал!
И истински от туй аз бях блажен!
Човещината си аз исках да доказвам!
Каквото можех, всекиму съм дал!
Опазих се от общата зараза,
не съм бил за изтриване парцал!
© Христо Славов All rights reserved.
