cvete21 (Цветелина Янкова)
46 911
13 сент. 2007 г., 10:54

Не съм от камък 

  Поэзия
904 1 7
Не съм ли за теб просто отдушник
на твоите настроения?
Като кошче ме използваш просто така.
Нямам ли право да изразя мое мнение,
а със чувствата ми си правиш лоша шега?

Казваш: "Обичам те силно!" ден след ден,
но защо си така жесток?
С думи разкъсваш душата ми, щом си сломен,
сякаш ми даваш житейски урок.

Ти от грешките си не искаш да се поучиш
и мен товариш с вината си.
Няма ли най-сетне да се научиш
сам да се оправяш в живота си?

Не съм без чувства, не съм и от камък направена
и всичко събирам дълбоко във мен.
Силна съм, но се чувствам изоставена,
ако не споделя всичко мое с теб даже само за ден.

От твоите проблеми нямаш време за моите,
потънал си в мислите си за работа и пари.
Но аз съм жена и имам нужда от ласките ти -
поне по един миг внимание на ден ми подари.

Не забравяй за моите чувства и желания,
че имам нужда да те усещам до мен,
за да не се будиш в полунощ от съмнения,
че вчера може за последно да си бил със мен.

2005 г.

© Цветелина Янкова Все права защищены

Свързани произведения
Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Благодарности на всички! Смиф, не се обиждам! Пък и успях да го превъзпитам и сега тези две неща наистина са събрани в един човек! Прегръщам ви всички!
  • Трябват ти двама - един да печели, втори да те люби. Не се обиждай, това е метафора Може двамата да са събрани в един. Пожелавам ти го!
  • Не съм тъжна, милички! Било е времено състояние и настроение! Сега съм щастлива! Той не го е чел, Маги! Но ще му дам да го прочете... някой ден! И аз ви прегръщам и трите!
  • "От твоите проблеми нямаш време за моите,
    потънал си в мислите си за работа и пари.
    Но аз съм жена и имам нужда от ласките ти -
    поне по един миг внимание на ден ми подари.

    Не забравяй за моите чувства и желания,
    че имам нужда да те усещам до мен,
    за да не се будиш в полунощ от съмнения,
    че вчера може за последно да си бил със мен."


    Когато човек се превърне в роб на материалното, той забравя за човешкото в себе си. Не че не е важно и другото, но прекаленото...
    И последвалото отчуждаване идва неминуемо.

    Поздрави, Цвети!!!
  • Тъжен е стихът ти , Цвете, наранена си, ама виж как хубаво си го написала този стих! Той прочете ли? Ако прочете , няма да е същият. С обич и бъди щастлива, много!

  • Миличка,защо тъжиш?
    Недей...
    Прегръщам те силно!!!
  • Натъжи ме Цветенце!
    Не си от камък!
    Гушкам те силно!!!
Предложения
: ??:??