Sep 13, 2007, 10:54 AM

Не съм от камък

  Poetry
1.1K 1 7
Не съм ли за теб просто отдушник
на твоите настроения?
Като кошче ме използваш просто така.
Нямам ли право да изразя мое мнение,
а със чувствата ми си правиш лоша шега?

Казваш: "Обичам те силно!" ден след ден,
но защо си така жесток?
С думи разкъсваш душата ми, щом си сломен,
сякаш ми даваш житейски урок.

Ти от грешките си не искаш да се поучиш
и мен товариш с вината си.
Няма ли най-сетне да се научиш
сам да се оправяш в живота си?

Не съм без чувства, не съм и от камък направена
и всичко събирам дълбоко във мен.
Силна съм, но се чувствам изоставена,
ако не споделя всичко мое с теб даже само за ден.

От твоите проблеми нямаш време за моите,
потънал си в мислите си за работа и пари.
Но аз съм жена и имам нужда от ласките ти -
поне по един миг внимание на ден ми подари.

Не забравяй за моите чувства и желания,
че имам нужда да те усещам до мен,
за да не се будиш в полунощ от съмнения,
че вчера може за последно да си бил със мен.

2005 г.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Цветелина Янкова All rights reserved.

Comments

Comments

  • Благодарности на всички! Смиф, не се обиждам! Пък и успях да го превъзпитам и сега тези две неща наистина са събрани в един човек! Прегръщам ви всички!
  • Трябват ти двама - един да печели, втори да те люби. Не се обиждай, това е метафора Може двамата да са събрани в един. Пожелавам ти го!
  • Не съм тъжна, милички! Било е времено състояние и настроение! Сега съм щастлива! Той не го е чел, Маги! Но ще му дам да го прочете... някой ден! И аз ви прегръщам и трите!
  • "От твоите проблеми нямаш време за моите,
    потънал си в мислите си за работа и пари.
    Но аз съм жена и имам нужда от ласките ти -
    поне по един миг внимание на ден ми подари.

    Не забравяй за моите чувства и желания,
    че имам нужда да те усещам до мен,
    за да не се будиш в полунощ от съмнения,
    че вчера може за последно да си бил със мен."


    Когато човек се превърне в роб на материалното, той забравя за човешкото в себе си. Не че не е важно и другото, но прекаленото...
    И последвалото отчуждаване идва неминуемо.

    Поздрави, Цвети!!!
  • Тъжен е стихът ти , Цвете, наранена си, ама виж как хубаво си го написала този стих! Той прочете ли? Ако прочете , няма да е същият. С обич и бъди щастлива, много!

Editor's choice

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Стаи за... отдих 🇧🇬

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...