7 авг. 2012 г., 22:28

Не съм от тези

607 0 3

Не съм от тези, които лесно забравят

това, което много трудно получават,

или от тези, които за среща се бавят,

а после да им повярват всичко дават.

 

Защо всичко свършва и надеждата пада,

защо на хората чуждата мъка е наслада?

Завистта между хората се разпознава,

а злото – до последно зло си остава.

 

Не съм и от тези, които истината маскират,

на въпроси с мълчание отговори дават,

аз съм от тези, които пред нищо не се спират

и краткия живот като такъв го осъзнават.

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Никица Христов Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...