Aug 7, 2012, 10:28 PM

Не съм от тези

  Poetry
604 0 3

Не съм от тези, които лесно забравят

това, което много трудно получават,

или от тези, които за среща се бавят,

а после да им повярват всичко дават.

 

Защо всичко свършва и надеждата пада,

защо на хората чуждата мъка е наслада?

Завистта между хората се разпознава,

а злото – до последно зло си остава.

 

Не съм и от тези, които истината маскират,

на въпроси с мълчание отговори дават,

аз съм от тези, които пред нищо не се спират

и краткия живот като такъв го осъзнават.

Want to read more?

Join our community to get full access to all works and features.

© Никица Христов All rights reserved.

Comments

Comments

Editor's choice

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...