4 июн. 2019 г., 08:28

Не съм сама

1.5K 5 8

Не съм сама, когато няма никого,
когато се разтварям в тишина,
когато разговарям само с мислите,
или с мечтите някъде летя...

Не съм сама, когато се изгубвам
във свят, създаден от самата мен...
Във него мога нежно да се влюбвам...
Там светъл и красив е моят ден.

Там всичко е прекрасно, чисто, бяло...
А мисълта ми - скитница се рее...
Разтварям се... Но само там съм цяла...
Във моя свят най-истински живея.

Не съм сама... Аз просто нямам нужда
от празни думи, шум и суета...
И сред тълпата мога да съм чужда,
нечута, неразбрана... и сама...

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© ВАНЯ СТАТЕВА Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Благодаря ви от сърце, че станахте част от моя свят, Райне, Еси, Ангелче, Краси, Светулчице и Стойчо! Благодаря ви за истинския, неподправен позитивизъм! Хубава и спокойна вечер!
  • Сходно състояние, характерно за креативните натури!
  • Познато ми е и много близко, поздравления!
  • "... някои измежду вас търсят общение с бъбривци, от страх да не останат насаме със себе си. Безмълвието на уединението разбулва голата им същност, от която им се ще да избягат..." а ти, Ваня, черпиш от своя вътрешен свят и прекрасно го изразяваш с думи! Поздравления!

Выбор редактора

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Маргаритено 🇧🇬

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...