4.06.2019 г., 8:28

Не съм сама

1.5K 5 8

Не съм сама, когато няма никого,
когато се разтварям в тишина,
когато разговарям само с мислите,
или с мечтите някъде летя...

Не съм сама, когато се изгубвам
във свят, създаден от самата мен...
Във него мога нежно да се влюбвам...
Там светъл и красив е моят ден.

Там всичко е прекрасно, чисто, бяло...
А мисълта ми - скитница се рее...
Разтварям се... Но само там съм цяла...
Във моя свят най-истински живея.

Не съм сама... Аз просто нямам нужда
от празни думи, шум и суета...
И сред тълпата мога да съм чужда,
нечута, неразбрана... и сама...

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© ВАНЯ СТАТЕВА Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Благодаря ви от сърце, че станахте част от моя свят, Райне, Еси, Ангелче, Краси, Светулчице и Стойчо! Благодаря ви за истинския, неподправен позитивизъм! Хубава и спокойна вечер!
  • Сходно състояние, характерно за креативните натури!
  • Познато ми е и много близко, поздравления!
  • "... някои измежду вас търсят общение с бъбривци, от страх да не останат насаме със себе си. Безмълвието на уединението разбулва голата им същност, от която им се ще да избягат..." а ти, Ваня, черпиш от своя вътрешен свят и прекрасно го изразяваш с думи! Поздравления!

Избор на редактора

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Изгубих се в посоките на дните

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Кръчма за самотници

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...