Обида след обида и лъжа подир лъжа.
Да, това ни е любовта. Привидно сме
добри, а душите ни сами.

Само чакаш да се обърна и на друга
хвърляш поглед красив. Само да си
отида, не искам и да знам колко
още въртиш.

Денем ме целуваш насила. Усещам
и отдавна знам, че любовта ни умира!
Спасение няма за нас. Падна мрака
в красивия фалш!

Мъчим се с дни и години, но, мили,
така само боли ни. Краят дойде. За къде
да отлагаме вече? По-добре да сме сами.

Не ми ли писна да живеем в лъжи?
Свърши кошмара. Животът е пред нас.
Наздраве за нашата раздяла. Да променя
женкаря, вече разбрах- не съм успяла!