24 сент. 2007 г., 11:14

Не съм успяла

923 1 1
Обида след обида и лъжа подир лъжа.
Да, това ни е любовта. Привидно сме
добри, а душите ни сами.

Само чакаш да се обърна и на друга
хвърляш поглед красив. Само да си
отида, не искам и да знам колко
още въртиш.

Денем ме целуваш насила. Усещам
и отдавна знам, че любовта ни умира!
Спасение няма за нас. Падна мрака
в красивия фалш!

Мъчим се с дни и години, но, мили,
така само боли ни. Краят дойде. За къде
да отлагаме вече? По-добре да сме сами.

Не ми ли писна да живеем в лъжи?
Свърши кошмара. Животът е пред нас.
Наздраве за нашата раздяла. Да променя
женкаря, вече разбрах- не съм успяла!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Любослава Банова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

Выбор редактора

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Кръчма за самотници 🇧🇬

Anita765

Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...