30 нояб. 2007 г., 17:35

Не съм виновна, че се влюбих

1.5K 0 10

Едно до днес не знаех само,

не знаех, но сега разбрах,

че всяко щастие голямо

се заплаща винаги с тъга.

Не искам повече да ти дотягам,

не съм виновна, че се влюбих в теб,

за всичко останало и аз ще страдам,

но никой няма да ме разбере.

Не съм красива

и не мога с нищо да те привлека,

сърцето ми кърви, сълзи пролива,

до болка плаче моята душа.

Бъди щастлив, ти пожелавам,

обичай друга и не се сърди,

щом твоята любов не заслужавам,

дано пък нейната заслужиш ти!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Ива Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Така такааам...Стихът е много хубав и силен,а това за спомените...сигурно е станало някакво съвпадение..случва се,особено в любовната поезия!!!Много добре си я познавам и мога да кажа,че не е човек дето ще тръгне да преписва спомени и да ги публикува тука!!!Това са ..да не казвам кои хора...недорасли...А,Ивче,на тебе искам да кажа,че никой не е виновен,че се е влюбил и много често се случва да обичаме този,който най-малко трябва...но какво да се прави...рано или късно всичко ще си дойде на мястото!Бъди сигурна и силна!
  • Това ти ли си го писала? Нещо го имам в тетрадките си със спомени чела съм го много пъти
  • Мила Ива, всяка болка ни прави по-силни. Прекрасна си и ти и стиха!
  • сега видях снимката ти,не е вярно че не си красива,и хора които четете коментарите тука моля вижте снимката на това момиче и и го кажете
  • колкото и красиво да е нещо,не излъчва ли същото отвътре няма смисал да искаш точно този човек,красатота е преходна,но после роля играе вътрешността,душата на човека,а щом той не е оценил твоята -той е губещия,Много е красиво стихотворението ти,усмихни се и напред

Выбор редактора

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Изгубих се в посоките на дните 🇧🇬

paloma66

Изгубих се в посоките на дните. Сърцето ми мълчи. Разнопосочно! Живея си (на някого в очите) Умирам ...

Разплитане на тишините 🇧🇬

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...