30.11.2007 г., 17:35

Не съм виновна, че се влюбих

1.5K 0 10

Едно до днес не знаех само,

не знаех, но сега разбрах,

че всяко щастие голямо

се заплаща винаги с тъга.

Не искам повече да ти дотягам,

не съм виновна, че се влюбих в теб,

за всичко останало и аз ще страдам,

но никой няма да ме разбере.

Не съм красива

и не мога с нищо да те привлека,

сърцето ми кърви, сълзи пролива,

до болка плаче моята душа.

Бъди щастлив, ти пожелавам,

обичай друга и не се сърди,

щом твоята любов не заслужавам,

дано пък нейната заслужиш ти!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ива Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Така такааам...Стихът е много хубав и силен,а това за спомените...сигурно е станало някакво съвпадение..случва се,особено в любовната поезия!!!Много добре си я познавам и мога да кажа,че не е човек дето ще тръгне да преписва спомени и да ги публикува тука!!!Това са ..да не казвам кои хора...недорасли...А,Ивче,на тебе искам да кажа,че никой не е виновен,че се е влюбил и много често се случва да обичаме този,който най-малко трябва...но какво да се прави...рано или късно всичко ще си дойде на мястото!Бъди сигурна и силна!
  • Това ти ли си го писала? Нещо го имам в тетрадките си със спомени чела съм го много пъти
  • Мила Ива, всяка болка ни прави по-силни. Прекрасна си и ти и стиха!
  • сега видях снимката ти,не е вярно че не си красива,и хора които четете коментарите тука моля вижте снимката на това момиче и и го кажете
  • колкото и красиво да е нещо,не излъчва ли същото отвътре няма смисал да искаш точно този човек,красатота е преходна,но после роля играе вътрешността,душата на човека,а щом той не е оценил твоята -той е губещия,Много е красиво стихотворението ти,усмихни се и напред

Избор на редактора

Стаи за... отдих

paloma66

АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...

Мъжко хоро

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...

Разплитане на тишините

yotovava

Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....

Душа

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ти

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...