30.11.2007 г., 17:35

Не съм виновна, че се влюбих

1.5K 0 10

Едно до днес не знаех само,

не знаех, но сега разбрах,

че всяко щастие голямо

се заплаща винаги с тъга.

Не искам повече да ти дотягам,

не съм виновна, че се влюбих в теб,

за всичко останало и аз ще страдам,

но никой няма да ме разбере.

Не съм красива

и не мога с нищо да те привлека,

сърцето ми кърви, сълзи пролива,

до болка плаче моята душа.

Бъди щастлив, ти пожелавам,

обичай друга и не се сърди,

щом твоята любов не заслужавам,

дано пък нейната заслужиш ти!

Искате да прочетете повече?

Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.

© Ива Всички права запазени

Коментари

Коментари

  • Така такааам...Стихът е много хубав и силен,а това за спомените...сигурно е станало някакво съвпадение..случва се,особено в любовната поезия!!!Много добре си я познавам и мога да кажа,че не е човек дето ще тръгне да преписва спомени и да ги публикува тука!!!Това са ..да не казвам кои хора...недорасли...А,Ивче,на тебе искам да кажа,че никой не е виновен,че се е влюбил и много често се случва да обичаме този,който най-малко трябва...но какво да се прави...рано или късно всичко ще си дойде на мястото!Бъди сигурна и силна!
  • Това ти ли си го писала? Нещо го имам в тетрадките си със спомени чела съм го много пъти
  • Мила Ива, всяка болка ни прави по-силни. Прекрасна си и ти и стиха!
  • сега видях снимката ти,не е вярно че не си красива,и хора които четете коментарите тука моля вижте снимката на това момиче и и го кажете
  • колкото и красиво да е нещо,не излъчва ли същото отвътре няма смисал да искаш точно този човек,красатота е преходна,но после роля играе вътрешността,душата на човека,а щом той не е оценил твоята -той е губещия,Много е красиво стихотворението ти,усмихни се и напред

Избор на редактора

Маргаритено

imperfect

Не знам какво си. Може би усещане, че бурята и днес ще се размине. Не те е страх да ми прощаваш греш...

Ребро над сърцето

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Реквием за една буря

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Ковачът на лунния сърп

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Любовта си отива в неделя. По здрач.

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Празната

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...