10 окт. 2007 г., 16:23

Не Съвсем 

  Поэзия
590 0 4
За теб съблякоха ли се равините?
Решил да пее за неща си ти.
Безкрай да храниш какавидите,
оттам не чакай да лети!
Събратът в теб тъче оковите
и вярва, че гради съдби.
На сто години оглупявам свойски -
заменям си крило за три...

© Арлина Все права защищены

Комментарии
Пожалуйста, войдите в свой аккаунт, чтобы Вы могли прокомментировать и проголосовать.
  • Честно да ти кажа... чета, чета и не вдевам!
    Явно, "истината между редовете", е незрима за простосмъртните!
    Хех*
    Поздравче!
  • Вятър-работа! Опитваш се да наподобяваш май някого, но от прекалени извивки направо си го умъртвила. С две думи казано, това е едно нищо... Не виждам къде е свободата...
  • Някои си ги харесват... оковите. Не могат и не знаят да са свободни.
    Различно и интересно!!! Поздрави, Арлина!!!
  • Сложно , за оценяване и смилане , но ми харесва , понеже вкарва в размисъл.
Предложения
: ??:??