25 мар. 2008 г., 16:40

Не те обичах

1.1K 0 12

Не те обичах.

На други сбъднах се.

След теб

във себе си скъсах.

Небето разкроих на пепел.

Разсъмнах преваляла.

Разбрах. Останах.

Не съм те търсила. Предрече ме.

В колода. По близначност.

На пръсти идвах.

На пръсти тръгвах.

По-лесно е

да те намерят в някого.

Не те усетих.

В очите ми танцуваха сезони.

И погледа ми, вятър го събличаше.

Не бях и твоя.

Във сляпото предчувствие,

след твоите ръце

претръпнах теб във себе си...

Не те обичах.

Превърнах ни във вреден навик.

Пристрастеност. Доза. Слабост.

Насищане на пулсове за близост.

Не те обичах... научих се

да ти приличам.

 

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Киара Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Честит Рожден Ден, миличка!
    Бъди здрава, весела, обичана и обичаща!!!
    А за стиха... - страхотен е!
    Силно въздействащ!
    Поздравления!
  • Благодаря ви,че прочетохте и разбрахте...
    Смилков тъкмо се чудех къде си

  • Ей ме пак! Да не кажеш после, че не те глезя/лакомница такава!/! Та:
    1. Единствената почти поносима форма на нарцисизъм е творческата/и все пак умерен, де /! Имаш право на него/Който не вярва - ей го стихото по-горе! Ако има нужните сетива - ясно му е!/!
    2. Няма как да сме по-големи от Аз-а си! Голям е колкото нас! Виж - хиперегото вече е проблем! Ако забележа тенденция в тази посока - пръв ще изкудкудякам! Разчитай!
    3. Моля!
    4. Не бяха комплименти - само констатации!
    Ave
  • "В очите ми танцуваха сезони.
    И погледа ми, вятър го събличаше."

    Много ми хареса това!!! Въобще целият стих е едно бижу!!!
    Аплодисменти, Киара!!!
  • Поисках да цитирам... беше ми трудно... Открих себе си в твоето откровение!!!


    Поздрав от мен!!!

Выбор редактора

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Нека нямаш студени недели! 🇧🇬

Alex.Malkata

Моя тиха и вярна тъга... с дъх на есен и почва дъждовна... Спри на моите устни сега и кажи ми: Защо ...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...