Не те разбрах
Не разбрах сутринта. Не посмях да погледна в очите ù.
Не посмях да заровя коси във душата ù бяла.
Само скитах без дъх, като в сън, запленен от чертите ù
и от топлата нежност в дъжда и за миг разцъфтяла.
Днес преваля обяд. Още срещам по пътя мечтите си.
Още чувам усмивките тихо да шепнат в съня им.
Още вярвам в деня и се крия в минутите ничии,
без да знам, че във тях с мен се крият и нечии длани.
Чувам тихата нощ. Като шепот на морския вятър,
като шум от вълни, заговорили с бурята в мене,
като мисли на бриз, долетял през дъжда и дочакал
всички нощни капчуци, изпуснали дъх със свистене.
Знам, че всички са там. Знам, че с тях ще пребродим
всеки спомен за миг - по гласа им, оплел се в безкрая.
Знам, че няма тъга и че просто за тях е невидима
тази част от деня - по която умът ни чертае.
Не разбрах сутринта. Не посмях да погледна в очите ù
и сега се опитвам да вдишвам небето с пороя,
но не мога без лято и без пулса завихрен в гърдите му...
... искам само небе... и във него нощта да е моя...
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Чавдар Все права защищены
