Не ти ли дадох...?
Не ти ли дадох вече същината си?
Обичах те, прозрачна - от наивност.
Приписа ми безсрамно и вината си.
Прибрах си я, боляща - до сетивност.
Не ти ли дадох всичкото доверие?
Способна съм без теб да преживявам!
Дванадесет е! В сляпо навечерие...
Прогледнах... и поисках да прощавам!
Не ти ли дадох някакво си рамо?
Така остана си до теб... оголено.
Разкъса се от погледа ти само!
Обърна се. (Едва ли от престореност).
Не ти ли дадох тихото си сбогом?
Не съм и сигурна дали го казах!
Чу ли го? Да ти покажа ли, че мога
... да си тръгна, нищо, че ще лазя?
Не ти ли дадох себе си - в аванс?
От вътрешното ми ти натежава...
Везните ми отмерват. Без баланс.
Изпразних се от многото си даване.
Обичах те, прозрачна - от наивност.
Приписа ми безсрамно и вината си.
Прибрах си я, боляща - до сетивност.
Не ти ли дадох всичкото доверие?
Способна съм без теб да преживявам!
Дванадесет е! В сляпо навечерие...
Прогледнах... и поисках да прощавам!
Не ти ли дадох някакво си рамо?
Така остана си до теб... оголено.
Разкъса се от погледа ти само!
Обърна се. (Едва ли от престореност).
Не ти ли дадох тихото си сбогом?
Не съм и сигурна дали го казах!
Чу ли го? Да ти покажа ли, че мога
... да си тръгна, нищо, че ще лазя?
Не ти ли дадох себе си - в аванс?
От вътрешното ми ти натежава...
Везните ми отмерват. Без баланс.
Изпразних се от многото си даване.
Хотите прочитать больше?
Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.
© Елица Стоянова Все права защищены
