9 feb 2008, 18:58

Не ти ли дадох...?

  Poesía » Otra
1.4K 1 28
Не ти ли дадох вече същината си?
Обичах те, прозрачна - от наивност.
Приписа ми безсрамно и вината си.
Прибрах си я, боляща - до сетивност.


Не ти ли дадох всичкото доверие?
Способна съм без теб да преживявам!
Дванадесет е! В сляпо навечерие...
Прогледнах... и поисках да прощавам!


Не ти ли дадох някакво си рамо?
Така остана си до теб... оголено.
Разкъса се от погледа ти само!
Обърна се. (Едва ли от престореност).


Не ти ли дадох тихото си сбогом?
Не съм и сигурна дали го казах!
Чу ли го? Да ти покажа ли, че мога
... да си тръгна, нищо, че ще лазя?


Не ти ли дадох себе си - в аванс?
От вътрешното ми ти натежава...
Везните ми отмерват. Без баланс.
Изпразних се от многото си даване.

¿Quieres leer más?

Únete a nuestra comunidad para obtener acceso completo a todas las obras y funciones.

© Елица Стоянова Todos los derechos reservados

Comentarios

Comentarios

  • Видях, че под стихотворението в sibir.bg пише Елица Стоянова, ако това е някакво успокоение.
    Иначе стиха е прекрасен.
  • Благодаря,че ми казахте!!!
    Направо не мога да повярвам!
    Не е само това стихотворение,има и още няколко мои в нейния акаунт!
  • И най-лошото е ,че тази Ралица може би е някъде тук сред нас регистрирана като читател или с няколко стихчета...А може и да ти пише мили коментари...Все пак там има снимка.Ако някой от тук си е писал с нея и знае коя е нека каже...
  • Отново се връщам тук...Ели наистина някаква си Ралица си е присвоила стиха ти.И другите май не са нейни...Познати са ми...
  • Много хубав стих,Ели!За съжаление вече присвоен.
    http://www.sibir.bg/blog/Weed80/?blogPage=blogPreviewArticle&artID=50960

Selección del editor

Апостоле! 🇧🇬

voda

Ти гроб си нямаш. Но едно бесило издига чак до небесата ръст. Земята, дето беше те родила, под него ...

Ковачът на лунния сърп 🇧🇬

argonyk

Нито на изток от рая съм бил, нито на запад от пъкъла чер. В двора ми пее синигер в дактил, свири щу...

Ребро над сърцето 🇧🇬

Katriona

Тази вечер жена му избяга - бе повярвал във калните клюки, псува дълго, с юмрук я налага и ребро над...

Ти 🇧🇬

askme

Навярно за последно днес ти пиша... Не ми се пише вече. Вече не. Но няма как да спра да те обичам. Н...

Жените на България 🇧🇬

nikikomedvenska

Мъжки момичета? Кой го реши?! Кой на шега ни нарича такива? Някой поредния образ съши с грубо сърце ...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...