Не ти ли дадох...?
Не ти ли дадох вече същината си?
Обичах те, прозрачна - от наивност.
Приписа ми безсрамно и вината си.
Прибрах си я, боляща - до сетивност.
Не ти ли дадох всичкото доверие?
Способна съм без теб да преживявам!
Дванадесет е! В сляпо навечерие...
Прогледнах... и поисках да прощавам!
Не ти ли дадох някакво си рамо?
Така остана си до теб... оголено.
Разкъса се от погледа ти само!
Обърна се. (Едва ли от престореност).
Не ти ли дадох тихото си сбогом?
Не съм и сигурна дали го казах!
Чу ли го? Да ти покажа ли, че мога
... да си тръгна, нищо, че ще лазя?
Не ти ли дадох себе си - в аванс?
От вътрешното ми ти натежава...
Везните ми отмерват. Без баланс.
Изпразних се от многото си даване.
Обичах те, прозрачна - от наивност.
Приписа ми безсрамно и вината си.
Прибрах си я, боляща - до сетивност.
Не ти ли дадох всичкото доверие?
Способна съм без теб да преживявам!
Дванадесет е! В сляпо навечерие...
Прогледнах... и поисках да прощавам!
Не ти ли дадох някакво си рамо?
Така остана си до теб... оголено.
Разкъса се от погледа ти само!
Обърна се. (Едва ли от престореност).
Не ти ли дадох тихото си сбогом?
Не съм и сигурна дали го казах!
Чу ли го? Да ти покажа ли, че мога
... да си тръгна, нищо, че ще лазя?
Не ти ли дадох себе си - в аванс?
От вътрешното ми ти натежава...
Везните ми отмерват. Без баланс.
Изпразних се от многото си даване.
Искате да прочетете повече?
Присъединете се към нашата общност, за да получите пълен достъп до всички произведения и функции.
© Елица Стоянова Всички права запазени
