29 мар. 2009 г., 17:56

Не трябва повече за теб да мисля

1.5K 0 19

Изригнаха във мен отново чувства,

а мислех си, че съм ги загасила.

Обсебиха отново мойте мисли

и в моето сърце се приютиха.

 

 

 

Не искам повече да те обичам!

Безкрайна болка носи тази обич!

Не мога никога със теб да бъда,

не искам никого да наранявам!

 

 

 

А иска ми се ти да ме обичаш!

Макар и с поглед да изказваш чувства!

В безкраен лабиринт сега се лутам -

не трябва повече за теб да мисля!

Хотите прочитать больше?

Присоединяйтесь к нашему сообществу, чтобы получить полный доступ ко всем произведениям и функциям.

© Анна Дюлгерова Все права защищены

Комментарии

Комментарии

  • Цял живот се борим със себе си...С обич, Ани!!!
  • Сърцето има свои правила
    и навярно точно те изграждат
    нашата съдба, понякога слънчева,
    понякога облачна, но все пак
    сме живи нали...
    Докосващ сърцето стих!
    ПОЗДРАВИ!
  • !!!
    Много пъти го четох този стих, Ани и много пъти още ще го чета.
    Поздрави и от мен!
  • Любовта е болка, понякога сладка, но понякога непоносима! Поздрави!
  • Трудна дилема, Ани! Как да не мислиш, мила, та това е любов, но заслужава ли си да страдаш?

Выбор редактора

Разпродажба на спомени 🇧🇬

maistora

На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...

Реквием за една буря 🇧🇬

imperfect

Очите му са с цвят на капучино, а устните му имат вкус на сняг. Целунах го веднъж. (Май беше зима). ...

Любовта си отива в неделя. По здрач. 🇧🇬

paloma66

> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...

Душа 🇧🇬

Patrizzia

Тъй жилава е моята душа, а уж – покорна, поетична, кротка. Прощава ми, когато съгреша, до девет пъти...

Празната 🇧🇬

Синьо.цвете

Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...

Мъжко хоро 🇧🇬

argonyk

Прибраха стадата – не нàйдоха пàша. В хамбарите тичат уплашени мишки. Гайдарят допива поредната чаша...