Изригнаха във мен отново чувства,
а мислех си, че съм ги загасила.
Обсебиха отново мойте мисли
и в моето сърце се приютиха.
Не искам повече да те обичам!
Безкрайна болка носи тази обич!
Не мога никога със теб да бъда,
не искам никого да наранявам!
А иска ми се ти да ме обичаш!
Макар и с поглед да изказваш чувства!
В безкраен лабиринт сега се лутам -
не трябва повече за теб да мисля!
© Анна Дюлгерова All rights reserved.
paloma66
АЗ СЪМ! Поетесата Еди Коя Си. Дето в стихове те облича. Ти - не беше ли мъж на жена си? Нямам идея з...
На уличка тиха далеч от пазара, под склопа на цъфнали млади липи, старица, изпита от болест коварна,...
paloma66
> Младостта си отива... > > М. Белчев Любовта си отива... В неделя. По здрач Наранена от много човеч...
Синьо.цвете
Беше залп. Беше взрив. Смъртоносно отеква. Жална майка катери деветия мрак – бели камъни, кръстени в...
Anita765
Тя стъпи на прага – ефирна и лека, и в кръчмата стана по-тихо от храм. Как зяпаха всички! И питаше в...
Най-тихото е пълно с думи, до днес неказвани на глас. Реката влачи кални руни, които не разчетох аз....
For the best experience, use our mobile app. Install it from Google Play.
