Аз в тебе, нощ, притихвам всеотдайна.
На Месеца отдавам морно тяло,
що от искрата на звезда незнайна
умората забравя, запламтяло.
Не тръгвай, нощ, приятелко омайна!
Развей сатененото наметало
и с малко хладина, макар нетрайна,
покривай тялото ми отмаляло.
© Мая Санд Все права защищены